И аз си стоях кротко в плетения кош като някой отпадък. Защо стоях ли? Защото исках да се скрия, да изчезна, да забравя или да се успокоя. Ти си избери оправдание за това странно убежище. Или може би капан?
Но какво ще разбереш за мен ако ти кажа, че се крия в плетен кош, наполовина пълен с мръсни дрехи? За луда ли ще ме сметнеш? Ха – ха! Аз обичам да съм ексцентрична, не за да привличам чуждото внимание, а защото го правя със стил. Стил, който на теб ти убягва. Ха – ха! Колко високомерно звучи. Но ми харесва, начина по който го казвам. Ако това те е пленило, какво чакаш – догони ме, но само ако можеш!
Как ще реагираш ако ти кажа, че в този не много голям плетен кош за дрехи, частично пълен с мръсни дрехи, е бездънна яма, в която стремглаво падам и няма как да спра? „Ха – ха!” Това ли ще е реакцията ти? Ха – ха! Нали имаше богато въображение, толкова богато, колкото цялата вселена! Ха – ха! Май се шегуваш. Явно си достатъчно тесногръд, че да ме мислиш за умопомрачена. Но пък на мен коша ми харесва – от една страна е меко, от друга – тъмно, от трета – тясно, от четвърта – Уат да фак? Как се побрах тук! Ха – ха! Яко те затъпих! Но аз така го харесвам – грубо, но целенасочено!
И тъй като видях на какво си способен, хайде кажи ми какво мислиш за този кош, от гледната точка на място за забрава? Опа! Май пак не улучих въпроса. Гледам те как въртиш очи, потиш се, сучеш отговоря, сякаш те питам дали искам да те убия! Ама че леймър! Я, виждам мисълта да тече в главата ти! Охо, опитваш се да се правиш на остроумен. Не, не искам да взимам от онези хапчета или прахчета, които те карат да халюцинираш. Не! Отново ми показваш, че за теб този въпрос е глупав, както предните. Стоиш си седнал на новото канапе, гледаш вестника, четеш отново статиите за политика и икономика. За пореден път показваш колко скучен си станал.
Моля те, направи последен опит. Как този най – обикновен плетен кош, наполовина пълен с мръсни дрехи, би се превърнал в доза успокоение? Моля те. Кажи ми! Отново ме поглеждаш с пренебрежение, но от мен да знаеш, че ти не си човек, а машина. Какво му е интересното на вестника? Същата криза и същите имена в спор кое е по – добро. Хм... Ама и ти си един тиквеник! Кога го разви този непукизъм, това безразличие и липсата на хумор? Не те помня такъв. Но все пак ти си решаваш. Аз пък ще отговоря на този така труден въпрос! Спокойствието, което намирам в този кош идва от факта, че не се налага да те гледам по цял ден да четеш глупави писания на смешни журналисти, не трябва да бъда нечия прислуга през деня, добра готвачка вечерта и изкусна любовница през нощта.
Представи ли си ме как си лежа спокойно в това уютно кошче, меко и тъмно... Ха – ха, не нали! Ха – ха!
