От кога да страдаш е достойно, щом той/тя за теб винаги ще мълчи?
От кога самотата смъртен грях е и за нея в Ада ще горим,
От кога сълзите са победа,щом с тях живота си рушим?
От кога да викаш с болка е проява на сила, която ден и нощ уж във вените кипи?
...
От кога да обвиняваш за несгода името Слабак лепи?
От кога да станеш и да тръгнеш без да кажеш „Чао!” те прави егоист и садист?
Нима не сме съдисти заради избора си?
Нима не заслужаваме да сме щастливи?
От кога да страдаш е достойно и модерно, щом я няма гордостта?
От кога сълзите коват живота ни с определена цел?
...
От кога самотата смъртен грях е, щом харесва ми да съм сама?
От кого завися аз, че трябва да рабувам на порядки стари?
Нима за всички нося името Рушител, щом не искам с нищо да се съобразя?
От кога жена да вика е слабост, щом мъжа го прави с чаша ром и в компания на Самота, нима жената е предмет, за който лични чувста са забранени?
...
Нима жетрвата ни прави хора с главно Х?
От кога да искаш е убийство на чуждата душа?
Нима само тези, на които им се причинява болка са достйни?
От кога да убиваме собстветите си мечти е задължение, с което да угодим на нечии илюзии „свещенни”?
От кога тези, които нараняват са бездушни?
Запитвали ли сте някога какво жертват те?
...
Какво е чувството когато предаваш себе си, заради чиждо благо?
До кога ще бъдем безмозъчни роби, скрити в тяло без душа
И до кога ще обвиняваме съседа за собствената болка?
...
До кога страданието ще е гордост издигната от мъж зарязан от жена?
До кога жената ще е к*чка, щом е затворила неговата врата?
Човеко, събуди се!!!
Не е важно мъж ли си или жена... Важно е човек да бъдеш, без значение дали душата е разбита и тъне в болка и тъга...
