Лице в лице с тъмната бездна,
Прикован в срамота
От желанието да скочиш,
За да се изгубиш?
Някога бил ли си на ръба,
На границата с лудостта,
Обзет от желание
Да изчезнеш безследно?
Някога бил ли си на ръба
На собствените си сили,
Когато тялото отказва
Да се подчини на биологичните нужди?
Някога бил ли си на ръба
На собствените си страхове,
Когато те заливат като огромна вълна
Бреговете на малък остров?
Някога бил ли на ръба
На огромна скала,
Чувайки вътрешния си глас
Приканващ те да скочиш?
Някога бил ли си на ръба
Да сложиш край на живота си
Живян в страх, в самота,
С изтръгнато сърце…счупен.
Аз съм счупен като теб,
На манекен приличам.
Няма душа, ни сърце,
Някой ги взе отдавна.
Оттогава съм на ръба,
Готов съм да скоча.
Ще се запиташ защо да ти казвам това,
История чужда, не твоя.
История без душа
На някой слаб, изморен от живота.
Не питай, просто изслушай
Човекът рядко говори за трагедиите в живота.
Пътят бе тежък, пуст и трънлив,
Без другар бях, нежелан съм;
Останал сам след буря,
Която разтърси душата.
Тогава в студената нощ
Изгубих всичко с няколко думи,
Тогава в тази тъма,
Стигнах до края на пътя.
И ти ще стигнеш до там,
До ръба на скалата,
Ще видиш живота си като на лента
И ще поискаш да скочиш.
Това ще направя и аз,
Като всеки преди мен стигнал до тука.
Не ще видиш онази искра,
Която е горяла в началото
На това приключение.
Приключение или проклятие е
- не зная, не желая да зная.
Някога бил ли си на ръба
На края на покоя?
Ако отговорът е да,
Тогава се приготви да скочиш в пропастта,
Защото само така ще свърши онова,
Което те мъчи, изгаря, убива.
А сега извини ме за дързостта,
Времето ми изтича,
Обърни се със гръб,
Затвори очи,
Остави ме сам да завърша
Това, което отдавна започнах.
