дали
звездите светят още...
Като
малки свещи спират
и не
пръскат светлина.
Когато
си лягаш виж
дали
вятърът на вън лудее.
Затвори
прозореца преди глава
на
възглавницата уморено да положиш.
Той
лукав е като змия,
не иска
да те гали с нежни ласки.
Когато
си лягаш виж
дали
луната кротко на небето си стои.
Не
дърпай пердето, остави я
да гали
твоето лице.
Само тя
на мен прилича.
Когато
си лягаш погледни
небето
ясно ли се виджа.
И ако
направиш всичко това,
няма да
усещаш моята липса.
Когато
си лягаш остави
дясната
половина на леглото празна.
Знаеш,
че нея обичам...
Знам,
че очакваш да се върна.
Когато
си лягаш вземи онова одеало
-
с
меките краски...
то
топли за двама,
него
вземи,
защото може
много да чакаш;
но каквото
и да направиш
ще се
върна,
рано
или късно
с
усмивка за теб от сребро изтъкана!!!
