Ок, хора, творете!!!
Животът е ваш, думите също.
Останалите като с бръснач режете,
нали имате приятели доста.
Мостовете рушете,
нищо, че ги с години градите.
Вие сте умни, красиви -
как говорите ли ви пука?
Ок, хора, творете!!!
Животът е ваш, картините също.
Какво като позирате с усмивки
пред тези, които „изтрихте“
С евтина гумичка сива?
Нали имате профили сини,
там сте известни,
изложба излишна.
Какво ви става, бе, хора?
Толкоз ли сивото ви краси?
Това не е ни стих, ни картина
сблъсък на фигури,тропи, клишета...
И как Гогол цитирате смело,
и как бъркате октави...
Критично!
И колко художника омърсихте
с фалша ви „обща култура“.
Ок, хора, творете.
Ваши са и словото,
и платната,
и партитурите...
Но когато липсва музата,
творец не се става...
Губи се смисълът...
Творете за профили и околните,
Съдете за себе си по „лайка“,
А това дали струвате
го оставете да мине,
Тихо...
За вас не е важо...
