06 December 2015

Усещаме ли я?





Кога за последно се запита дали наистина има някой до теб? Кога за последно се огледа наоколо и не усети онова странно чувство, което предупреждава за идването Й? Кога?Къде изчезна онзи блясък в очите ти? Защо сам не забеляза и не усети? Сляп ли остана за истината? Нарочно ли точно Нея търсеше? Какво те опияняваше? Харесва ли ти студенината от прегръдката Й?
Ти стана жертва на собствената си гордост и самочувствие; гняв и топлина; любов и омраза, както всеки човек, но волята ти бе доста слаба, за да Я победи.
Замислял ли си се дали я усещаме, когато идва за нас? Дали Тя иска да бъде усетена или просто се прикрива зад някакъв фалш и ни връхлита като цунами? Обичал ли си Я някога по – силно от реално същество? Викал ли си Я нощем, когато искаш да останеш сам? А, Тя идвала ли е до теб? Целувала ли те е с ледена целувка? Прегръщал ли си Я? Искал ли си Я до себе си завинаги?
За теб не знам, но аз мога да ти отговоря на тези въпроси. Виждам, че те те тормозят, виждам изплашения ти поглед и недоумението от случващото се.

Тя е като лек наркотик... Прокарва сладкия си вкус клетка по клетка от твоето тяло, целува те нежно и те гушва ласкаво; до теб е и без да я викаш. Само протегни ръка и тя ще те хване. Изглежда мила и добра, загрижена за теб и дори леко влюбена в личността ти, кара те да се чувстваш единствен. Тогава Тя сменя лицето си. Изчезва онази сияйна приятелка, няма я нежната целувка и топлата прегръдка...

02 December 2015

Стон от пиано




Душата ми е стон от пиано,
чуваш ли клавишите черни как звучат?
Душата ми е композиция невзрачна;
пианото не ще я скрий...
Започва нова партитура,
нов ключ сол...
В друга октава пращам емоции една след друга...
Пак надолу,
все надолу...
Душата ми е стон от пиано,
чуваш ли отново белите клавиши?
Този път те свирят забранения тритон...
Три пъти – това съм аз...
Душата ми е стон от пиано,
Играя си със всичките клавиши,
чуваш хаос,
после бас,
Докато тихо не затворя капака...
Отново утре ще изсвиря нея-
мелодията...
Що написах аз за мен...

Пиян



И отново лутам се в тъмата,
И отново съм пиян,
пиян от самотата
по един загубен блян.
Как искам да съм нечия упора,
как искам да съм нечий фундамент,
как искам да съм нечие утро и утеха,
как искам да съм нечий слънчев ден.
...
Но, уви зората е далече, слънцето залезе пак.
И остави ми луната да крещи след мен.
Тя донесе прилив пълен със сълзи, покри скалите,
а с вълните удави моите мечти.
...
Отново лутам се в тъмата,
и отново съм пиян,
отново виждам мългяво зората,
отново боря се, но сам.
Отнесен съм, а исках да съм стожер
на нечия мечта.
Отново искам да съм мокър от дъжда на нечий смях.
...
Отново лутам се в тъмата,
Отново  безпаметно пиян,
Но не от алкохола, а от болка по загубен свян.
Свян от мои грешки,
Допускани преди, когато младините бяха леки
И проблемите решавах си за дни.
Сега пиянството ми тежко човека в мен уби,
Зари ме с пръст черна...
Спомен от красивите очи.
Блясък няма, има глад
за мъка, ненавист и зараза

като рак, нов вид проказа.