Под стона на годините
И сякаш изтъкани от плът
Кървяха руините.
Сенките бродиха из пустошта,
Търсеха градините,
Цъфтели някога надлъж,
Пак там – при руините.
Спомените заровени в пръстта
Чакаха своя откривател,
Но всичко изгеждаше така
Сякаш съм глупав мечтател.
И в пот събудих се вън,
Заспал на пейка стоманена.
Реалност, а не сън
Бе градината от страхове построена.