Кога за последно се
запита дали наистина има някой до теб? Кога за последно се огледа наоколо и не
усети онова странно чувство, което предупреждава за идването Й? Кога?Къде
изчезна онзи блясък в очите ти? Защо сам не забеляза и не усети? Сляп ли остана
за истината? Нарочно ли точно Нея търсеше? Какво те опияняваше? Харесва ли ти
студенината от прегръдката Й?
Ти стана жертва на
собствената си гордост и самочувствие; гняв и топлина; любов и омраза, както
всеки човек, но волята ти бе доста слаба, за да Я победи.
Замислял ли си се
дали я усещаме, когато идва за нас? Дали Тя иска да бъде усетена или просто се
прикрива зад някакъв фалш и ни връхлита като цунами? Обичал ли си Я някога по –
силно от реално същество? Викал ли си Я нощем, когато искаш да останеш сам? А,
Тя идвала ли е до теб? Целувала ли те е с ледена целувка? Прегръщал ли си Я?
Искал ли си Я до себе си завинаги?
За теб не знам, но
аз мога да ти отговоря на тези въпроси. Виждам, че те те тормозят,
виждам изплашения ти поглед и недоумението от случващото се.
Тя е като лек
наркотик... Прокарва сладкия си вкус клетка по клетка от твоето тяло, целува те
нежно и те гушва ласкаво; до теб е и без да я викаш. Само протегни ръка и тя ще
те хване. Изглежда мила и добра, загрижена за теб и дори леко влюбена в
личността ти, кара те да се чувстваш единствен. Тогава Тя сменя лицето си.
Изчезва онази сияйна приятелка, няма я нежната целувка и топлата прегръдка...