светлина не видели,
мрак,
омразна тъма.
Душата превзели
мисли без предели,
линия - живот със тъга
и плач водопаден.
Крачи момиче
с цвете в ръце
и с пусто сърце,
океан - самота безгранична.
Огън запали
пред гроб буренясал,
отричайки силно
бягството от реалността.
Цветове сиви,
бурени трънливи
опасали всичко,
дори и поредната мечта.
Бяг във забрава,
угаснала жарава,
молитва без свян
... без покой.
Обич умряла
душата раздира,
кървави сълзи
падат в глухота.
И пак денят кратък
завършва във болка,
и чувствата притъпени
гаснат в тишина.
И тихо "прозират "
сенките стари,
спомени от минали времена.
Очите затварят
и пак в мрака потапят,
и пак всичко крещи.
И билката остра,
и споменът сладък,
горчат и навяват
пак онази скрита,
обвита във страх
САМОТА!!!
