18 January 2010
Неусетно
Робот
моето сърце разби
и кръвта – масло за смазка,
механизма повреди.
Очите ми кристални,
светеха на металния ми лик,
и тялото – стоманена кутия,
с ръжда безмилостно се покри.
Чувствата чужди ми станаха
сякаш цял живот
била съм нещастна.
И останах пак бездушна
все едно не съм живяла,
от любов не съм пяла,
оставам си метална кутия – робот.
17 January 2010
Гравюра
усещам твоя дъх повян
от южния вятър заскъснял.
Гледам нашата картина, портет остарял,
а милувките нежни
сравнявам със блян...
Лъчите последни
греят есенния ден...
И тогава тя идва,
онази, плътната тъмнина,
която всичко обвива
във “мътна” тишина...
Прверъща ме в сянка прозрачна,
зависима от теб и тъга....
Но ти си отиде отдавна,
далеч си от реалността.
И гасна пред портрета бавно,
спомен от младостта...
И виждам нашите дни,
дни, които гравира,
а гравюрата още кърви...
07 January 2010
Calvin and Marsha’s Love
Subscribe to:
Posts (Atom)