Животът неусетно минава
и сълзите бягат в тишина,
тогава ти тихо застана
и ми подаде ръка.
Целуваше устните нежно,
прегръщеше ме със силни ръце,
но ледено бе сърцето
уморено от тежестта.
Думите бяха само шум,
шум дразнещ ухото,
звездите гаснеха бавно
по черния небосвод.
Понечих бързо да стана
и в мрака да се скрия,
ти ме хвана изплашен
и молише ме да остана.
Аз бях сляпа и глуха,
исках всичко за мен
без да усетя как губя
най ценното в този момент.
