моето сърце разби
и кръвта – масло за смазка,
механизма повреди.
Очите ми кристални,
светеха на металния ми лик,
и тялото – стоманена кутия,
с ръжда безмилостно се покри.
Чувствата чужди ми станаха
сякаш цял живот
била съм нещастна.
И останах пак бездушна
все едно не съм живяла,
от любов не съм пяла,
оставам си метална кутия – робот.
