Неусетно

Животът неусетно минава и сълзите бягат в тишина, тогава ти тихо застана и ми подаде ръка. Целуваше устните нежно, прегръщеше ме със силни ръце, но ледено бе сърцето уморено от тежестта. Думите бяха само шум, шум дразнещ ухото, звездите гаснеха бавно по черния небосвод. Понечих бързо да стана и в мрака да се скрия, ти ме хвана изплашен и молише ме да остана. Аз бях сляпа и глуха, исках всичко за мен без да усетя как губя най ценното в този момент.

Робот

Обичта ти мила, волна, сладка 

моето сърце разби 

и кръвта – масло за смазка, 

механизма повреди. 

Очите ми кристални, светеха на металния ми лик, 

и тялото – стоманена кутия, 

с ръжда безмилостно се покри. 

Чувствата чужди ми станаха 

сякаш цял живот била съм нещастна. 

И останах пак бездушна все едно не съм живяла, 

от любов не съм пяла, 

оставам си метална кутия – робот.

Гравюра

Гласът ти – стон утихнал чувам още без причина, 

усещам твоя дъх повян от южния вятър заскъснял. 

Гледам нашата картина, портет остарял, а милувките нежни сравнявам със блян... 

Лъчите последни греят есенния ден... 

И тогава тя идва, онази, плътната тъмнина, която всичко обвива във “мътна” тишина... 

Прверъща ме в сянка прозрачна, зависима от теб и тъга.... 

Но ти си отиде отдавна, далеч си от реалността. 

И гасна пред портрета бавно, спомен от младостта... 

И виждам нашите дни, дни, които гравира, а гравюрата още кърви...

Everybody

Ch: Everybody pretends to be someone else

Everybody pretends to be different

Everybody rejects being someone else

Everybody tries to kill me inside

1. Differences hide in a darken place

People cheat to be happy

Everybody lies themselves

Everybody hides scars in their soul

Ch:…

2. Everybody wants to be someone else

Everybody wants to be like a mirror

Mirror can be broken by a hand

Mirror can reflect our fears

Ch:…

3. People stop pretending

People stop dreaming their future

People stop rushing their lives

People stop killing me inside

Ch:….

4. But everybody rejects being different

Everybody rejects his future

Everybody living his life

Everybody kills himself slowly

Inside…

Тъжна симфония

Очи опустели,
светлина не видели,
мрак,
омразна тъма.

Душата превзели
мисли без предели,
линия - живот със тъга
и плач водопаден.

Крачи момиче
с цвете в ръце
и с пусто сърце,
океан - самота безгранична.

Огън запали
пред гроб буренясал,
отричайки силно
бягството от реалността.

Цветове сиви,
бурени трънливи
опасали всичко,
дори и поредната мечта.

Бяг във забрава,
угаснала жарава,
молитва без свян
... без покой.

Обич умряла
душата раздира,
кървави сълзи
падат в глухота.

И пак денят кратък
завършва във болка,
и чувствата притъпени
гаснат в тишина.

И тихо "прозират "
сенките стари,
спомени от минали времена.

Очите затварят
и пак в мрака потапят,
и пак всичко крещи.
И билката остра,
и споменът сладък,
горчат и навяват
пак онази скрита,
обвита във страх
САМОТА!!!